цицахте

Речник на българския език

1. цицахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

цицахте е производна форма на цицам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. цицахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

цицахте е производна форма на цицам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).