циментираха

Речник на българския език

1. циментираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

циментираха е производна форма на циментирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. циментираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

циментираха е производна форма на циментирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).