циментирало е

Речник на българския език

1. циментирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циментирало е е производна форма на циментирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. циментирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циментирало е е производна форма на циментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. циментирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циментирало е е производна форма на циментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).