циментирала

Речник на българския език

1. циментирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

циментирала е производна форма на циментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. циментирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

циментирала е производна форма на циментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. циментирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

циментирала е производна форма на циментирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. циментирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

циментирала е производна форма на циментирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).