циментира

Речник на българския език

1. циментира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

циментира е производна форма на циментирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. циментира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

циментира е производна форма на циментирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. циментира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

циментира е производна форма на циментирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).