циклил

Речник на българския език

1. циклил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

циклил е производна форма на цикля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. циклил — мин. деят. св. прич. м. р.

циклил е производна форма на цикля (мин. деят. св. прич. м. р.).