церяло

Речник на българския език

1. церяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

церяло е производна форма на церя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. церяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

церяло е производна форма на церя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).