церяла

Речник на българския език

1. церяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

церяла е производна форма на церя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. церяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

церяла е производна форма на церя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).