церило

Речник на българския език

1. церило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

церило е производна форма на церя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. церило — мин. деят. св. прич. ср. р.

церило е производна форма на церя (мин. деят. св. прич. ср. р.).