церемонили

Речник на българския език

1. церемонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

церемонили е производна форма на церемоня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. церемонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

церемонили е производна форма на церемоня се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).