церемонила

Речник на българския език

1. церемонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

церемонила е производна форма на церемоня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. церемонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

церемонила е производна форма на церемоня се (мин. деят. св. прич. ж. р.).