цепнели

Речник на българския език

1. цепнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цепнели е производна форма на цепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цепнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цепнели е производна форма на цепна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).