цепило

Речник на българския език

1. цепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цепило е производна форма на цепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

цепило е производна форма на цепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).