цепили

Речник на българския език

1. цепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цепили е производна форма на цепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цепили е производна форма на цепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).