цепила

Речник на българския език

1. цепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цепила е производна форма на цепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

цепила е производна форма на цепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).