цепело

Речник на българския език

1. цепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цепело е производна форма на цепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цепело е производна форма на цепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).