цепели

Речник на българския език

1. цепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цепели е производна форма на цепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цепели е производна форма на цепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).