центрофугирало

Речник на българския език

1. центрофугирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центрофугирало е производна форма на центрофугирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. центрофугирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центрофугирало е производна форма на центрофугирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. центрофугирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

центрофугирало е производна форма на центрофугирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. центрофугирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

центрофугирало е производна форма на центрофугирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).