центроваха

Речник на българския език

1. центроваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

центроваха е производна форма на центровам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. центроваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

центроваха е производна форма на центровам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).