центровало

Речник на българския език

1. центровало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центровало е производна форма на центровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. центровало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центровало е производна форма на центровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. центровало — мин. деят. св. прич. ср. р.

центровало е производна форма на центровам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. центровало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

центровало е производна форма на центровам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).