центрирало

Речник на българския език

1. центрирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центрирало е производна форма на центрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. центрирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

центрирало е производна форма на центрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. центрирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

центрирало е производна форма на центрирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. центрирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

центрирало е производна форма на центрирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).