целунело

Речник на българския език

1. целунело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

целунело е производна форма на целуна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. целунело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

целунело е производна форма на целуна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).