целунели

Речник на българския език

1. целунели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

целунели е производна форма на целуна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. целунели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

целунели е производна форма на целуна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).