целунела

Речник на българския език

1. целунела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

целунела е производна форма на целуна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. целунела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

целунела е производна форма на целуна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).