целунел

Речник на българския език

1. целунел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

целунел е производна форма на целуна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. целунел — мин. деят. несв. прич. м. р.

целунел е производна форма на целуна (мин. деят. несв. прич. м. р.).