целувах

Речник на българския език

1. целувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

целувах е производна форма на целувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. целувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

целувах е производна форма на целувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).