целувал

Речник на българския език

1. целувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

целувал е производна форма на целувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. целувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

целувал е производна форма на целувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. целувал — мин. деят. св. прич. м. р.

целувал е производна форма на целувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. целувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

целувал е производна форма на целувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).