целиш

Речник на българския език

1. целиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

целиш е производна форма на целя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. целиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

целиш е производна форма на целя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).