целилото

Речник на българския език

1. целилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

целилото е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. целилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

целилото е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).