целили

Речник на българския език

1. целили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

целили е производна форма на целя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. целили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

целили е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. целили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

целили е производна форма на целя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. целили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

целили е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).