целел

Речник на българския език

1. целел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

целел е производна форма на целя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. целел — мин. деят. несв. прич. м. р.

целел е производна форма на целя (мин. деят. несв. прич. м. р.).