цедил

Речник на българския език

1. цедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цедил е производна форма на цедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цедил — мин. деят. св. прич. м. р.

цедил е производна форма на цедя (мин. деят. св. прич. м. р.).