цвъртяло

Речник на българския език

1. цвъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвъртяло е производна форма на цвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цвъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвъртяло е производна форма на цвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цвъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

цвъртяло е производна форма на цвъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цвъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цвъртяло е производна форма на цвъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).