цвъркалото

Речник на българския език

1. цвъркалото — ед. ч. членувано

цвъркалото е производна форма на цвъркало (ед. ч. членувано).

2. цвъркалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

цвъркалото е производна форма на цвъркам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).