цвъркалата

Речник на българския език

1. цвъркалата — мн. ч. членувано

цвъркалата е производна форма на цвъркало (мн. ч. членувано).

2. цвъркалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

цвъркалата е производна форма на цвъркам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).