цвъкнел

Речник на българския език

1. цвъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цвъкнел е производна форма на цвъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цвъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цвъкнел е производна форма на цвъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).