цвръкнел

Речник на българския език

1. цвръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цвръкнел е производна форма на цвръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цвръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цвръкнел е производна форма на цвръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).