цвръквало

Речник на българския език

1. цвръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвръквало е производна форма на цвръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цвръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвръквало е производна форма на цвръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цвръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цвръквало е производна форма на цвръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цвръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цвръквало е производна форма на цвръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).