цвилел

Речник на българския език

1. цвилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цвилел е производна форма на цвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цвилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цвилел е производна форма на цвиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).