цапаха

Речник на българския език

1. цапаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цапаха е производна форма на цапам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цапаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

цапаха е производна форма на цапам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).