цапал

Речник на българския език

1. цапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цапал е производна форма на цапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цапал е производна форма на цапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. цапал — мин. деят. св. прич. м. р.

цапал е производна форма на цапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. цапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

цапал е производна форма на цапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).