цапа

Речник на българския език

1. цапа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цапа е производна форма на цапам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. цапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цапа е производна форма на цапам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. цапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цапа е производна форма на цапам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).