цанила

Речник на българския език

1. цанила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цанила е производна форма на цаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цанила — мин. деят. св. прич. ж. р.

цанила е производна форма на цаня (мин. деят. св. прич. ж. р.).