хъхрил

Речник на българския език

1. хъхрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хъхрил е производна форма на хъхря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хъхрил — мин. деят. св. прич. м. р.

хъхрил е производна форма на хъхря (мин. деят. св. прич. м. р.).