хъркахте

Речник на българския език

1. хъркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хъркахте е производна форма на хъркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хъркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хъркахте е производна форма на хъркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).