хулите

Речник на българския език

1. хулите — мн. ч. членувано

хулите е производна форма на хула (мн. ч. членувано).

2. хулите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хулите е производна форма на хуля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).