хулил съм

Речник на българския език

1. хулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хулил съм е производна форма на хуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. хулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

хулил съм е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).