хулила е

Речник на българския език

1. хулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хулила е е производна форма на хуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хулила е е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).