хулил

Речник на българския език

1. хулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хулил е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хулил — мин. деят. св. прич. м. р.

хулил е производна форма на хуля (мин. деят. св. прич. м. р.).