хулели

Речник на българския език

1. хулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хулели е производна форма на хуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хулели е производна форма на хуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).